Затвор с отключена врата
В затвор с отключена врата
попадам всеки път, когато се събудя
дори и сънища за други времена
не могат силите ми да пробудят
В затвора има си стена
обсипана с безброй ръждиви мисли
и неусетно се запълва тя
от планове безкрайно бистри
В затвора има и прозорче
понякога блести със цвят златист
от там провира се балонче
понесло в себе си духът ми чист
В затвор с отключена врата
заспивам всяка нощ, когато чувствам
понякога сънувам любовта
във моя си затвор аз съществувам
Погледни ме отново
С какви очи ме гледаш, аз не знам
Очи, в които виждам цветен океан
С привързаност дълбока като брат
Или като приятел, търсещ своя бряг
А може би, очите ти засмени
Събират всички чувства разпилени
И даже, може би, потайно
Любовни нишки вплитат се омайно
И втренчени очите ти се впиват
Във моя поглед, пълен с добрина
Тогава гласовете в мен се бият
С копнеж излитат към върха
И някак в миг се осъзнавам
След дългата ми вътрешна борба
Че този свят е леко хладен
Но винаги ще има топлина.
Важните неща
Не забравяй да миеш лицето
Не забравяй да топлиш сърцето
Не поглеждай с омраза в очите
Не поглеждай с тъга към мечтите
Не потъпквай света си и дишай
Не потъпквай душата на никой
Бъди себе се - искрен и честен
Бъди себе си - весел и цветен
Бъди истински - без безпокойство
Бъди истински - с чест и достойнство
Бъди смел, за да мислиш свободно
Бъди смел и се дръж отговорно
Не забравяй, че ти си единствен
Не забравяй, че ти си обичан
И безумно потъват сълзите
в топлината на вечния бяг
в полунощ се прикриват съдбите
и настъпва невидим обрат
Всяка смела душа се изправя
и поглежда луната-мечта
прекосява магична поляна
преобръща тъма в светлина
Тихо всичко превръща се в блясък
свободата пропъжда гнева
миротворна, облечена в блясък
добротата обгръща света