Луната не бърза

блести над света

събира безумни

красиви сърца

преплита истории

бди над нощта

с безспирните ноти

рисува душа

обгръща звездите

усмихва се пак

прогонва сълзите

на влюбен хлапак

надежда дарява

за сила и бряг

за вечната слава

за погледа благ

И болката все пак умира,
започнеш ли с нея борба.
Притискаш я, пак те връхлита,
на помощ удва ума.
Присламчва се, пак те намира,
изритваш я с ряз на мига.
И болката ве пак умира,
започнеш ли с нея борба.