Не съм студен,

не съм и в плен,

аз просто съм одухотворен.

Мълча без стон,

крещя без фон,

преплитам истина и сън.

Застивам в мрак,

пищя в сумрак,

безгласен чувствам се аз пак.

Трептя без звук,

летя напук

и питам се защо съм тук?

Палач ли? Не - ти си човек
със виещо сърце във теб.
Изваян от безброй съдби,
принуден да ги съживи.
Лицето ти обвито е във прах
посичаш сетния си страх.
Всесилен или всемогъщ
изцеждаш грешния си път.
Погубил хиляди мечти,
самотен днес оставаш ти...

Земя обругана

изгнила и зла,

земя на нечувано

бедни сърца

птици отчаяно

бягат оттук

лутат се с песен

дано се спасят

черно морето

залива брега

в страстна борба

да отмие греха

тъжни поляни

заливат се с прах

тъне в немилост

човешкият страх.

Немощно броди

бяла луна

сила намира

от мойта сълза

редом заставаме

слети в едно

пръсти преплитаме

дирим добро

в миг разцъфтява

пъстра земя

блясва надежда

изникват поля

всичко разкрива се

истинско пак

всичко открива се

чисто от мрак.

Притихна морето
сълзата се спря,
прогони тъгата
усмихна деня,
погали небето
със него се сля
в едно продължиха -
небето и тя.

💛💞💛

 

Why am I feeling so scared
Why my heart doesn't beat so well
Why the sky is always grey
Why my blood is bleed so bad
Maybe I am badly hurt
Maybe I was something heard
Maybe I will stop with hope
Maybe I will pray to God
Beauty will be all I see
Goodness will be all I feel
Kindness will be the best of me
LOVE will save me - to be free