Прости си

Пожар гасиш ти всеки ден

от мислите запален

погреждаш плахо запленен

усещаш се ограбен.

Притискаш силно смелостта

да крачиш все напред,

но пак те спира глупостта,

че нещо не е в ред.

Заставаш тихо пред деня

очите си затваряш

надигаш пламенно глава

започваш да прощаваш.

И в миг обърнат светоглед

връхлита те внезапно

откриваш своя мироглед

усещаш се прекрасно.