Изгубен


"Поспри" ми казваш тихо
и шепнеш уморен,
и някак си сънливо
изглеждаш разглобен,
вървиш напред трънливо
изсъскваш наранен,
но спираш мълчаливо,
разплакан, изтощен,
прегръщаш светлината,
но падаш угнетен,
извикваш самотата,
оставаш ѝ във плен.