Когато реката извива се нежно в нощта
Тогава се раждат две жадни и силни сърца
Преплитат живота, докосват плътта
Изгубват представа за всяка мечта
Повяхва омразата вмигом и веч
Самотна остава съдбовната реч
Попиват от себе си пламък горящ
Залитат безропотно в пагубна страст
Усмихват душите, забравят света
В едно пак се сливат на пук на греха