Подшушнах на вятъра своя мечта,
засмя се, погали ме, в миг отлетя,
изчезна мечтата във полет навън,
разпръсна представите в цветния сън.
Сърцата на ехото чух изведнъж,
повтаряйки думи, по-свежи от дъжд.
Красиви, блестящи, по-силни в света,
сърцата прегърнаха мойта душа.