И пак дишахме заедно двама

заградени в едно без следа

две души сред любовна отрова

две поробени в мисли слова

Двама търсихме свят без окови

двама борехме страх без борба

поседяхме в капан, който трови

пак признахме за нас любовта

Бързо бягахме кой, както може

сетне връщахме се към това,

как живота те мачка, о, боже

как преплита съня с реалността

Победени от мисли отровни

сляхме болка, печал и тъга

и заровихме се надълбоко

повалени от свойта мъгла

Гневни изгреви, залези, хора

днес простих аз за всеки момент,

в който чувствах се все без упора,

в който гаснех в живота отнет

Прогонѝ своя страх и тревога

остави свойто буйство и бяс

премини през живота отново

утеши свойта болка със глас.