С теб умирах, бленувах и бдях,
твоите демони борех без страх
някак искрено вярвах в живота
сетне вяра изгубих и спрях.
Покоси ме реалност до болка
с тихи стъпки прокраднах се аз
улових се за сламка с охота
изкачих се по стълба от прах.
После вдишах дълбоко на воля
осъзнах, че залостена бях
в своя обръч от страх и тревога
твърде дълго аз просто "живях".
Изнемогнала, бледа и слаба,
слънце стопли лицето от крах,
преоблечена, силна и нова
отначало на пътя стоях.
Покажи ми как бие сърцето
Покажи ми как спира дъха
Покажи ми как гледаш небето
Милостиво обхождаш брега
Покажи как прегръщаш живота
Покажи как изследваш света
Покажи как поробваш душата
Мълчаливо обгръщаш плътта
Покажи как пристъпваш наперен
Покажи как проглеждаш в нощта
Покажи как целуваш уверен
Научи ме да бъда това
Приказен вятър довя пролетта
странни въпроси обвиват ума
тръгвам ли, спирам ли, искам ли цвят
тихо прокрадва се болка и гняв.
Спомен за истинско синьо небе,
спомен за радостно диво хлапе
приказка шарена носи нощта
шумно раздира звука любовта.
Бясно катеря скала без въже
гмуркам се в дивото страшно море
дъх си поемам, не спирам в дъжда
драпам безмилостно да се спася.
Deo volente ще бъда добра
Deo volente ще следвам съдба
Deo volente ще тъна в мъгла
Deo volente ще тръгна сама
Deo volente ще крача напред
Deo volente ще бродя навред
Deo volente ще танцувам по лед
Deo volente ще сътворя свой мироглед
Deo volente ще блесна в нощта
Deo volente ще сънувам деня
Deo volente ще потъна в съня
Deo volente ще обичам света
Къде пак ме намери
и какво не разбра,
защо най-накрая не спря,
а поисках от теб аз едно
да живея във цветно гнездо.
Борих истини, събирах страха,
бягах далеч от същността
преигравах и трупах лъжа.
Полудях от греха да не бъда сама
скрих дълбоко мой свят без душа,
исках времето да победя.
Бягах дълго и исках да спра,
но сърцето побира света.
В крайна сметка останах сама-
Притежател на свойта душа!
Хубавице, здравей,
ти си моят малък злодей.
Clarita, запей,
твоят смях се забрави, недей!
Мила Фикси, поспри,
усмихни се и пак пребъди.
Малка Guapa, забрави,
мъка, болка и мрак загърби.
Красавице, стани,
изправи се и смело върви.
Мое Sole, открадни,
всяко щастие прегърни.
Preciosa, помисли,
днес сънуваш. а утре си ти.
Cariño, прогледни,
безкомпромисно продължи.
Морско животинче, добър ден,
нощта беше дълга за мен.
Гущерче, здравей,
покажи се на слънце и
грей!
ПРОВОКИРАНО
Прости ми за дългите нощи без думи
Прости ми за детския свят разрушен
Сънувах безгрижен живот непогубен
Сънувах тръстика оплетена в мен
Надуших спокойствие, нежност и лудост
Надуших прозрение расло във плен
Усетих безумната страст като смелост
Усетих покорност на дух омерзен
Прости ми за болката грешна и спри
Прости ми за всичко, което кърви
Открий се и всякакво зло забрави
