С теб умирах, бленувах и бдях,

твоите демони борех без страх

някак искрено вярвах в живота

сетне вяра изгубих и спрях.

Покоси ме реалност до болка

с тихи стъпки прокраднах се аз

улових се за сламка с охота

изкачих се по стълба от прах.

После вдишах дълбоко на воля

осъзнах, че залостена бях

в своя обръч от страх и тревога

твърде дълго аз просто "живях".

Изнемогнала, бледа и слаба,

слънце стопли лицето от крах,

преоблечена, силна и нова

отначало на пътя стоях.