Седя уморена и бледа
на прага на свойта душа
възпирам болезнени чувства
заровени тъмни слова
Увличам се, после затъвам
залитам в реалност и сън
Усмихвам живота по чудо
преплитам безумност и шум
Проплаква отнякъде птица
прелита над мен без крила
изгубена в себе си плавам
спасявам парчета следа
Пречупена днес аз оставам
пътувам към свойта съдба